„ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛУКЧО“
по Джани Родари
Сценарий и режисура: Бисерка Колевска
Сценография и кукли: Свила Величкова
Музика: Нелко Коларов
Изпълнител на куклите: Елена Цонкова
В ролите: Боян Стоянов, Иван Шумаров, Красимир Добрев, Евгения Василева, Елица Данаилова, Диана Стайкова, Емилия Петкова, Гергана Господинова, Таня Жекова, Мария Томова, Борис Коев

Интервю с Бисерка Колевска – режисьор на спектакъла на Държавен куклен театър – Варна

Въпрос: След спектакъла „Мечо Пух“ преди по-малко от година, това е втората Ви среща с трупата на Варненския куклен театър – какво Ви привлича тук?

Бисерка Колевска:  Преди много години правих тук два други спектакъла - единият беше театър на сенките – „Тъжният принц“, който много успешно пътува по света, след това направихме един грандиозен спектакъл – „Алиса“ и после дълго си почивахме един от друг. До миналата година, когато поставих  Мечо Пух, който обаче не е така мащабен като сценична реализация. Така стигнахме до „Приключенията на Лукчо“, който можем да сравним със супер продукция, тъй като тук има 14 персонажа, огромни и ярки кукли и маски, зад които актьорите са скрити и задачите им са много сложни, има много музика. Искаше ни се жанрът да стане леко оперетен, карикатурен, т.е.чрез героите в образите на плодове и зеленчуци, с езоповския език да разкажем всъщност за човешките отношения. И Варненският куклен театър е един от малкото у нас с такава голяма трупа от добри актьори, които могат да застанат зад този сложен проект.

Въпрос: Можеше и по-лека задача да си поставите, защо точно „Приключенията на Лукчо“?

Бисерка Колевска: „Приключенията на Лукчо“ – популярната и обичана повест за деца на Джани Родари, никога не е поставяна  у нас на професионална сцена.  Произведението е много трудно, тъй като има страшно много персонажи – в оригинала са над 30! Първоначално с художничката мислехме да го правим с малки кукли, но ми се искаше актьорите да бъдат скрити и да не стоят зад паравани. Затова избрахме един смесен вариант, в който големите плодове и зеленчуци са маски, а малките герои като Лукчо, като малките картофчета, като Черешко, да приличат на децата. Защото децата винаги казват истината, нямат заложените във възрастните хора правила, които не смеят да прекрачат. Всъщност Лукчо е единственото създание в тази голяма градина, което смее да счупи статуквото и да се противопостави на несправедливостта.

Въпрос: Безспорно тази история е натоварена с много метафори, с много символика – това не е лесна материя за децата. Поставяте ли възрастова граница за публиката?

Бисерка Колевска: Преди да започнем да работим над спектакъла, изгледах всичко, което е правено по „Приключенията на Лукчо“. Има няколко руски анимационни филма, няколко мюзикъла,  но дори и в Италия не можах да намеря материал, адаптиран за сцена. От това, което изгледахме, разбрахме, че  със сигурност нашият спектакъл трябва да е с много музика, атрактивен, с бързо сменящи се като в киното кадри, за да може да задържи вниманието на децата. И те много простичко възприемат нещата – когато Дон Домат се държи лошо с Лукчо, те инстинктивно ще застанат на страната на Лукчо, т.е. на „добрите“. Ще възприемат простичката история, че едно добро същество, едно дете иска да помогне на баща си. Да задържим детското внимание ще помогне и силната визия – всички герои са карикатурни и са много ярки  и въздействащи.  Тази история е и за малки, и за големи. Малките ще възприемат по-простата история между доброто и лошото, ще се забавляват с куклите, а по-големите деца ще разберат и по-дълбокия смисъл.

Въпрос: Една такава продукция се прави с екип от съмишленици. Кои са другите създатели на спектакъла?

Бисерка Колевска: Моя милост се справи със сценария и с постановката, куклите и сценографията са на Свила Величкова. Основата тук са куклите. Сценографията е на втори план, защото куклите са много големи, едри и превземат цялата сцена. Композитор е Нелко Коларов, а куклите са направени във Франция от една от най-добрите изпълнителки на кукли –  Елена Цонкова. В началото на репетициите за актьорите беше малко трудно, защото никой, който си води куклата, не може и да говори, тъй като този, който говори, трябва да бъде отстрани и да може да обхване точно неговите движения, неговия израз. Общо взето прилича на дублаж на анимационен филм. Т.е. част от актьорите разиграват големите маски и кукли, а други отстрани ги наблюдават и озвучават  това, което се случва на сцената. И този синхрон между човека, който води куклата и  този, който го озвучава, е много труден, особено когато на сцената има едновременно шест кукли. Общуването между актьорите изисква изключителна концентрация.  Много се надявам тази сложност на изпълнението да не се усеща от публиката и спектакълът  да изглежда като лесна детска игра.

/Въпросите зададе Дарина Докова/