История
През август 1952 г. в стария салон на театър “Варненска комуна” се играе кукленият спектакъл “Патенцето” от Нина Гернет и Тамара Гуревич с марионетки, които Сараванов изработва сам. Неговите уникални кукли от първите спектакли са запазени в Музея на куклите към театъра.
Интересът и радостта, с които малките зрители посрещат спектакъла, показват необходимостта от куклено изкуство в културния живот на Варна. Веднага след успеха на „Патенцето” театърът става културен институт към Градския народен съвет.
ГЕОРГИ САРАВАНОВ
Основател, директор, режисьор и сценограф на Варненския куклен театър от 1952 до 1958 г. Реализира постановките: “Патенцето”, “Двете мечета”, “Златната рибка”, “Пепеляшка”, “Халата и златната ябълка”, “Дяволската воденица”, “Аленото цвете”, “Вълшебната лампа на Аладин”, ”Момичето с бисерните сълзи”, “Жива вода”, „Иван - селският син”, „Ненагледна красота” и други. Георги Сараванов работи във Варненския куклен театър шест сезона, като създава редица спектакли по български и руски народни приказки, както и приказки от световната класика. В тях той продължава да разгръща своята естетическа платформа. Неговото пристрастие към максимално раздвижената марионетка изисква изключителна кукловодна техника от актьорите. Това обстоятелство допринася за постигането в бъдеще на завидно кукловодно майсторство от варненския актьорски състав.
Георги Сараванов
Стефан Войков
Вяра Попова
Веселин Дионисиев
Борис Желев
Антон Кутиков
Да припомним имената на основателите: Георги Сараванов, Йорданка Сараванова, Петя Мандаджийска, Олга Пенева, Руска Цекова, Стефан Крумов, Августина Боева, Антон Кутиков, Борис Желев, Вяра Михайлова – Попова, Веселин Дионисиев, Димитър Попов, Константин Коцев, Недка Пинтева, Нели Джеджева – Михова, Настя Михайлова, Роза Бозаджиева, Стефан Войков, Димитър Богданов и други.
Първата сградата, определена за театър, се намира на бул. “Владислав Варненчик”, зад Пощата. Някога там е имало безплатни ученически трапезарии, склад за зърнени храни – но първите кукленици с любов и ентусиазъм се захващат с преустройството на мрачния и неудобен салон, за да го превърнат... в театър! Почти без средства. Георги Сараванов дори дарява лауреатската си награда... Всички всеотдайно вършат всичко, което се налага – и творческа, и административна, и организаторска, и техническа работа. Защото вярват, че във Варна се ражда нещо добро, красиво и нужно за децата.
Първата премиера в новия салон – “Златната рибка” по Ал. С. Пушкин, в края на декември 1953 г.
След 5 години следва и първата международна проява на театъра – участие в Световния фестивал на кукленото изкуство в Букурещ – Румъния, през месец май 1958
Последвалите години са време на непрекъснато разрастване и усъвършенстване на трупата.
На 12 юли 1985 г. театърът влиза в нова сграда в центъра на града – ценен архитектурен паметник, оригинално адаптиран за нуждите на съвременен културен институт. На тържественото откриване се играе постановката на проф. Николина Георгиева “Карнавал на животните”.
ДИРЕКТОРИ И ХУДОЖЕСТВЕНИ РЪКОВОДИТЕЛИ НА ТЕАТЪРА СЛЕД ОСНОВАТЕЛЯ ГЕОРГИ САРАВАНОВ
Михаил Матеев
ДиректорДиректор и драматург на ДКТ – Варна, от 1958 до 1968 г.
Йордан Тодоров
ДиректорДиректор и художествен ръководител на ДКТ – Варна, от 1968 до 1991 г. Дейността му довежда до професионално израстване на всички звена в театъра. През 1970 г. става инициатор и организатор на фестивал на куклените театри, който от 1972 г. се превръща в международен – “Златният делфин”. Автор на пиесите: “Максимка”, “Златка златното момиче”, “Приказка за Сънена”, “Папагалчето Пай”, “Гарванът” и други. Драматизира за куклена сцена “Ането”, “Тошко Африкански”, “Славеят и розата”, “Щастливият принц”, “Дама Пика”. Награда за драматургия (“Папагалчето Пай”) на VІІ Международен фестивал на българската куклена пиеса “Златният делфин”.
Злати Златев
ДиректорДиректор и режисьор на ДКТ – Варна, от 1991 до 2006 г.
Реализира в театъра над 70 постановки: “Веселите петлета”, “Максимка”, “Славеят и розата”, “Любов, любов…”, “Най-щастливият човек”, “Малкият принц”, “Дама Пика”, “Ура за Людовик ХVI”, “Новите приключения на Бубу”, “Косе Босе”, “Копче за сън” и други. С негови постановки български театри са гостували в Англия, Алжир, Белгия, Германия, Гърция, Индия, Иран, Мексико, Полша, Русия, Турция, Холандия, Чехия, Япония, Куба и други.
Носител е на орден “Кирил и Методий”, Златна значка на САБ, годишни награди за куклена режисура на САБ, награди на редица фестивали и национални прегледи, неколкократно на голямата награда “Варна”, годишната награда на Министерството на културата за 2000 г.