ПУРПУРНИЯТ  ОСТРОВ

(Или генерална репетиция на пиесата на гражданина Жул Верн
в театъра на Генадий Панфилович –
с музика, вулканични изригвания и английски моряци
в четири действия, с пролог и епилог)

от Михаил Булгаков

Спектакъл на Теди  Москов
по превода на Майя  Праматарова
Сценография и костюми Свила  Величкова
Музика Антони  Дончев

Действащи лица:

ВЕРА  СТОЙКОВА(Генадий Панфилович - директор на театъра, той е и лорд Едуард Гленарвън)
КРАСИМИР  ДОБРЕВ (Василий Артурович Димогацки – писателят с псевдоним Жул Верн, той е  и  Кири – Куки – дворцов авантюрист)
ГАЛИН  ГИНЕВ (Сава Лукич – цензор, Лики – Тики  - пълководец, бял арап )
БОЯН  СТОЯНОВ (Ликуй Исаич – диригент, Жак Паганел – член на географското дружество, Кай – Кум – първи положителен туземец, Тохонга – гвардейски арап)
ГЕРГАНА  ГОСПОДИНОВА (Лидия Ивановна – жена на Генадий Панфилович, тя е  и лейди Гленарвън)
ЕВГЕНИЯ  ВАСИЛЕВА (Бетси – камериерката на лейди Гленарвън,   Фара – Тете – втори положителен туземец)
ДИАНА  ЦОЛЕВСКА (Никанор Метелкин – помощник  режисьор, той е и слугата Паспарту, той е  и Говорещият  папагал)
СТОЯН  СТОЯНОВ (Сизи – Бузи Втори – бял арап, повелител на острова, суфльор)

ВСИЧКИ: Арапи – гвардейци  (отрицателни, но разкаяли се)
Червени  туземци   и туземки (положителни и несметни пълчища)
Харемът   на  Сизи – Бузи Втори,  английски моряци, музиканти, театрални ученици, фризьори и шивачи

„Пурпурният остров” на М. Булгаков не е била поставяна у нас. Подзаглавието й е: „Генерална репетиция на пиесата на гражданина Жул Верн в театъра на Генадий Панфилович – с музика, вулканични изригвания и английски моряци, в четири действия с пролог и епилог” – представете си само колко фантазия може да се крие в действието на гореспоменатата пиеса! И колко обърканост на историческата епоха, през която протича гореспоменатата репетиция! В микрокосмоса на репетирането на тази пиеса, откриваме макрокосмоса на живота с интриги, подлости, борби за надмощие и разбира се – нагаждачеството на артистите към изискванията на властта. Нагаждачество към властта на режисьора, на автора на пиесата от една страна, и към изискванията на комисаря по културата в сталинска Москва, от друга. Алегориите в репетираната пиеса са исторически – червени туземци свалят бели арапи от власт и конфискуват перлите, които арапите продават на Западна Европа, за да осигурят прехрана на островитяните. След бунт, перлите вече принадлежат на туземския народ, но поради прекъсването на търговските взаимоотношения с цивилизования свят, племето измира от глад (въпреки безценните скъпоценности в ръцете си). Странното е, че постреволюционната ситуация в този пурпурен остров, прилича поразително на ситуацията в днешна България, която държи скъпоценности в ръцете си и не знае какво да прави с тях! А цензурата от онова отминало време е... вечна!? Цензурата не умира, а еволюира. А всички исторически епохи си приличат „генетично”. Предишната ражда следващата!

Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Фонд Култура към Община Варна

Номинации АСКЕЕР 2016:

Водеща женска роля
Вера Стойкова за ролята на Генадий Панфилович, директор на театър в „Пурпурният остров” от Михаил Булгаков, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна

Поддържаща женска роля
Диана Цолевска за ролята на Никанор Метелкин, помощник-режисьор в „Пурпурният остров” от Михаил Булгаков, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна