Галерия

Снимки:
Гаро Кешишян

 

Резюме

„Моцарт и Салиери” е една от малките трагедии на Пушкин, която той пише през 1830 г. С тази своя пиеса Пушкин разпространява недоказаната идея, че от завист Салиери е убил гениалния си събрат Моцарт.

Запазвайки словото и духа на една от брилянтните Пушкинови малки трагедии, спектакълът се гледа на един дъх. Съвременно звучене, изчистено, стилно решение, прекрасна сценография, завладяващи актьорски превъплъщения...

Спектакълът е посветен на 170-годишнината от гибелта на Пушкин и е поредното заглавие на възобновената сцена за възрастни в театъра.

За ученици и възрастни.

 

Боян Стоянов (Моцарт)

Моят Моцарт е човек, вдъхновен до безумие от музиката. Този гений го изтощава до такава степен, че това го довежда до неговото самоунищожение. Моцарт изгаря, за да може музиката му след него да се възроди като феникс. Същевременно маниакалната отдаденост на Моцарт към музиката прави живота му лишен откъм взаимоотношения с другите хора. В пиесата има момент на болезнено търсене на приятелство със Салиери, човекът, който най-много му завижда и който въпреки всичко се прекланя пред него и го оценява. Връзката между двамата е музиката, защото и двамата живеят за нея.


Христо Колев (Салиери)

Салиери е кралят на посредствеността, човекът с власт, който е убеден, че е гений, постигащ всичко с много труд. Докато в един момент Салиери не среща истинския гений, който не изглежда така, както той си го е представял. Ролята ми е интересна, защото е драматична, а темата на пиесата е много сериозна. Най-голяма драма се поражда от убеждението на човек, че създава добри неща. Накрая Салиери осъзнава, че е злодей. Най-големият му проблем е, че той разбира, че дори и да убие Моцарт, той ще остане във времето.

А. С. Пушкин

Постановка Георги Михалков

Сценография Мариета Голомехова

Музикално оформление Георги Михалков

В ролите:
Боян Стоянов, Христо Колев, Стоян Стоянов